Възможно ли е 8 млрд. лева фискален резерв на правителството

 
Възможно ли е 8 милиарда лв. фискален запас на държавното управление да не са задоволителни? Поредица информации навяват подозрения, че държавното управление няма чак толкоз огромен ликвиден буфер, с цел да посрещне утежняване на обстановката с пандемията и идните заплащания по дълга през 2022 година и 2023 година

Фискалният запас са спестяванията на държавното управление в Българска народна банка и комерсиалните банки. Към него се прибавят и вземания от еврофондове (тоест пари, които чакаме да получим). Средствата в БНБ са готовите пари, към които държавното управление прибягва, с цел да се разплаща, в това число когато постъпленията от налози и други са по-малко от разноските му. Към 31 декември те са 8.02 милиарда лв..  В края на февруари са 7.99 милиарда лв., т.е. съвсем без смяна. Още към 500 млн. лева  се държат в търговски банки. Общо – 8.5 милиарда лв. в края на 2020 година Прави усещане, че през последните години сумата рядко е спадала под 8 милиарда лв.. 

Министерство на финансите не разгласява детайлна информация за  състава на фискалния запас . Знае се, че в него влизат Сребърният фонд, Националният фонд (средствата от ЕС), двата национални нуклеарни фонда и други сметки на бюджетни организации.

Основният компонент е Сребърният фонд (истинското му име е Държавен фонд  за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система). Създаден е през 2006 година  В него постъпват суми от приватизация, бюджетни остатъци, доходи от концесии, а от 2015 година влизат и пенсионни “отчисления ” - в случай че човек реши да се откаже от обезпечаване в частен пенсионен фонд и да премине напълно към ДОО, насъбраните по персоналната му партида средства се трансферират в Сребърния фонд. Средствата му се държат по сметка в Българска народна банка, по която не се начисляват лихви.

Според отчета за осъществяване на бюджета за 2020 г. средствата в Националния фонд са 3 милиарда лв.. Този фонд сплотява постъпилите суми по оперативните стратегии, в това число съфинансиране, стратегиите за трансгранично съдействие, Финансовия механизъм на ЕИП, Норвежкия механизъм, Българо-швейцарската стратегия и др. 

Във фискалния запас влизат още д вата национални нуклеарни фонда и Съд на Европейския съюз - фондът " Сигурност на енергийната система ". Управлението на средствата на тези фондове се урежда с наредби на МЕ. Включени са и сметки на Учителския пенсионен фонд,  ДФ Земеделие, средства на НЗОК и други

Голямо перо (най-малко 2 милиарда лева) са сметките за непознати средства , с които държавното управление редовно злоупотребява през последните пет години. Чрез тях в края на годината нормално Министерски съвет заделя средства от настоящите доходи, с цел да може да ги харчи идната годината. Така стана с парите за санирането, след това и за строителството на Автомагистрала “Хемус ”. Миналата година се случи и с някои разноски, свързани с COVID-19 (сумите бяха регистрирани като разход през 2020 година, само че заплащанията се вършат от сметката за непознати средства на съответната организация тази година). Това са заделени средства за покупка на ваксини например. И средствата за мярката 60/40 може да са по сметка за непознати средства, само че това не излиза наяве от последните налични доклади на Национален осигурителен институт. Тези пари би трябвало да са налични, с цел да вървят разплащанията.

И по този начин, събираме  известното (към 31 декември):

Сребърен фонд – 3.3 милиарда лв. (информация, налична на уеб страницата на МФ)

Национален фонд, средства на Европейски Съюз – 3 милиарда лв. (доклад за осъществяване на бюджета за 2020 г.)

Фонд за извеждане от употреба на нуклеарни блокове – 1.7 милиарда лв. (информация, получена от МЕ)

Фонд Обезвреждане на нуклеарни боклуци – 153 млн. лв. (информация, получена от МЕ)

Фонд Сигурност на енергийната система – 408 млн. лв. (по информация, получена от МФ).

Учителски пенсионен фонд – 295 млн. лв. (част от средствата на УПФ са вложени в ДЦК и не се включват тук, информацията е налична на уеб страницата на НОИ)

Сметки за непознати средства – към 2 милиарда лв.

 

Дотук сумата е съвсем 11 милиарда лв.. И това не е всичко. Трябва да прибавим още социалноосигурителни и други по-малки фондове, както и сметките на бюджетни организации, за които не е събрана информация. Но според държавното управление към 31 декември фискалният запас е  8.6 милиарда лв. ( 8.5 милиарда лева депозити в Българска народна банка и банки и 0.1 милиарда лева вземания от фондовете на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други). 

Как е допустимо такова разминаване?

Едно евентуално пояснение е да са ползвани средства от някои от фондовете за настоящи разноски. Това е правено в предишното - например през 2013 година представители на Национална движение „Симеон Втори" оповестиха за сходен проблем с фискалния запас. Разликата сред тогава и в този момент е, че в този момент има повече " неприкосновени " средства - с ясно предопределение, които не могат да се употребяват за нищо друго (такива са парите в Сребърния фонд, както и на фонда за извеждане на нуклеарни уреди от експлоатация).

Разминаването в данните може да значи, че “наличностите ” по сметките на даден фонд или сметка включват освен действителните пари, само че и бъдещи приходи (вземания), т.е. наличностите може да не са налични към избран миг. 

Правилата, по които може да се трансферират средства сред другите фондове, са по-неясни и от структурата на фискалния запас. 

Повечето от сумите във фискалния запас са част от Единната сметка, само че дали това значи, че е допустимо

да се преливат суми от един фонд в различен?

Единната сметка е система за събиране, запазване, разплащане и отчитане на средствата на бюджетните организации. Левовите приходи на бюджетните организации, които са част от държавния бюджет, се централизират в единната сметка и заплащанията се правят до общия размер на средствата (при съответните лимити). Средствата на организации отвън държавния бюджет - да вземем за пример на НЗОК, Национален осигурителен институт, на съдебната власт - запазват финансова самостоятелност.

Има индикации, че  прекачване на средства  не е изключение, само че за мащабите можем единствено да гадаем. В Единната бюджетна подредба съществува параграф " друго финансиране " – предоставени/получени краткотрайни депозити и гаранции на други бюджетни организации. Това прекачване би трябвало да е заемообразно, с съображение и на база правила и условия. Тези правила обаче мъчно могат да бъдат изведени от Закона за обществени финанси или одитните отчети на Сметната палата. Има най-малко един образец, когато преливането на средства е уредено категорично: От постановленията за осъществяване на бюджета за 2019, 2020 и 2021 г. виждаме, че посредством Националния фонд се дава предплатено финансиране на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “, „ Метрополитен “ – ЕАД, „ Фонд управител на финансови принадлежности в България “ – ЕАД, и ВиК операторите. Това така наречен предплатено финансиране е под формата на възмездна финансова помощ. През последната година Националният фонд може да дава и краткотрайни заеми за интервенции, свързани с COVID-19.

Оттук следват два извода :

Първо, нужни са ясни правила и ограничавания за преливане на средства сред другите фондове. Има си причина да съществуват различни бюджетни фондове, а не всички държавни спестявания да са в общия кюп. Някои от тези средства са с по-дълъг небосвод. Много от тях са целеви – например сметката за ваксини. Освен това част от парите във фискалния запас в действителност не са средства на държавното управление – това се отнася най-много за средствата в НЗОК, УчПФ и (поне част) от парите в Сребърния фонд. 

Второ, МФ дължи обяснение за разминаването сред регистрирания размер на фискалния размер и наличностите по сметки на разнообразни бюджетни организации. Необходима е по-подробна информация за фискалния запас, с цел да се оцени дали правителството разполага с запаси, с цел да посрещне непредвидени разноски, свързани със задълбочаване на Коронавирус пандемията. Активното издаване на ДЦК от началото на годината може да се преглежда в тази светлина.